ПРИБЕЖИЩЕ
Езеро край бащината къща,
Притъмено в здрача на върбите,
Там топола вие кръшни клони,
Кимащи към лодките, вълните.
Тъй уютно е това местенце,
Още хлàпе тук съм се забравял,
Плакал съм край гъстите тръстики,
Детската си мъка съм сподавял.
В черната вода сега се взирам,
Но сълза окото не изцежда;
Виждам само кръшната топола
В езерото пак да се оглежда.
1893
© Рихард Демел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008