ВЪРХУ ЗЕМНИЯ НАСИП
Върху земния насип ръждясва камбаната.
Релси и талпи стърчат разпокъсани,
от снаряди разбити товарни вагони.
На шосето,
чакъл наместо възглавница,
лежи посред черен клонак жена,
убита от паднала раздробена топола.
Още жали устата й,
притисната о земята.
В разтворените очи
се сипят дъжд и сняг.
О, жалба на майките,
сълзите не ще изгасят
пламъците на битката.
Зад плета на мъглата,
със сняг върху гривите,
пасат мъртви коне,
сенките на нощта.
1963
© Петер Хухел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008