НОЩЕС
Над облаците
тропат колелата на каруци,
бежанци откъм селата,
на път.
Здравеняци
прогонват с яка длан мъглата,
пренасят сънени жени
през брода.
Тръстиките,
почти неузнаваеми.
Мъж,
през рамото преметнал мрежа,
стои край водоема
и изкормя рибите.
Белези от рани,
рибешки хриле,
светлеят под луната.
Словото, посято за нощта,
покълва, пуска корени сред вятъра.
Безкрайна е
литанията на дъжда.
1972
© Петер Хухел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008