* * *
ТВОЯТА
отвъдност тази нощ.
С думи те върнах обратно, ето те,
всичко е истина и очакване
на истинното.
Катери се бобът пред
прозореца ни: помни
кой расте край нас и
го гледа.
Бог, прочетохме, е
само част и още една, разпиляна:
в смъртта
на всички покосени
пораства към себе си.
Там
ни отвежда погледът,
с тази
половина
имаме допир.
© Паул Целан
© Емануил А. Видински, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2007, № 10 (95)
Други публикации:
Панорама, 2006, № 9.