ПРАГЪТ НА БЛЯНА
С мазолести длани събираш ми зърното на тишината.
Душата ми сито му бе, седемнайсета делва е вече преляла -
градът, дето нощем живееш. Пред твоя прозорец стрък лайка се мята -
вечерях аз там прашец от цвета й... Би ли и тя издържала
на този покой като тебе? Не сте ли премного и двете?
Ще ида пред къщата в пясъка там вода да намеря бърже -
празна остана последната моя, осемнайсета делва, изпадна от нея ливадното цвете.
Как странно жълтеят косите ти! Твоя лазурен венец ще отвържа.
1948
© Паул Целан
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008