МИЛОСТ КЪМ БЕДНИТЕ
Кажи, уста, защо дари те с песен
И нежна звучност в милостта си Бог,
Навярно за да мога с рой словесен
Богатите да сепвам в сън убог.
Че песента не стига до сърцата,
Не стресне ли порочния покой;
Повежда ги с възторг към небесата,
Когато ги изтръгне от застой.
Е, чуйте ме, разгулни богаташи,
В гръдта си намерете малко жал;
Скръбта на бедните не ви ли плаши?
Нали един Отец ви е създал!
1790
© Новалис
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.12.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008