ОТГЛАС
Сам друмник свойта светла песен лее,
Но млъква и потъва сред борака;
А исках дълго да го слушам в мрака
И се теша: не може все да пее.
Замлъкна той, но от скалите вее
Ехтене като тъмен хор и всяка
Мелодия възкръсва в гъсталака.
И стихва - само изворът се смее.
Замлъкна друмникът и - край. Това е!
Е, сбогом! Но защо изпитвам мъка,
Че песента бе кратка пред разлъка?
Ах, повече от гроба ще ме смае,
Ако след време хора я запеят
Тук-там - дордето всички занемеят.
1831
© Николаус Ленау
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008