НЕБЕСНА ПЕЧАЛ
Блуждае плахо по лика небесен
Гнетяща мисъл - облакът бурлив;
И като луд, обзет от пристъп бесен,
Шубракът се извива в порив див.
Далеч в небето гръм отеква вяло,
Премигват там светкавични зари;
- Така трепти око, сълза наляло, -
И скъден лъч в ресниците гори.
Мъгли летят безшумно над полето,
Студени сенки пъплят - мрачна сган;
В печален размисъл мълчи небето
И слънцето затиска с тежка длан.
1831
© Николаус Ленау
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008