ЮНИ
Красива като никога съзрях Земята.
Приличаше на остров, плуващ с ветровете.
Щастлива, чиста, сипеше из небесата
Прекрасните отблясъци на младостта.
Искряха в пазвите й сини езерата,
Реките й с ливади покрай бреговете.
Навред шумяха в светлината й горите,
Понасяха се птици с нейния летеж.
Богата с пъргави животни бе Земята.
Жребчета скачаха из ясните поляни,
Крещяха звънко малки птички от гнездата,
В камъша гукаше люпилото безспир.
Пред тухлените къщи, сгушени в бъзака,
Играеха деца и пумпали свистяха;
Те с песни сплитаха сред жълтите поляни
Венци от билки и жълтурчета подред.
Безспир се люшкаха сред вятъра полята
В зелената си младост, с повея си дъхав;
Въртяха се с размах на мелници крилата,
Платна летяха към пристанищния кей.
Безспир кръжеше в младата си мощ Земята
През седмоцветните лъчи на небесата;
Набързо само като сянката на облак
Полягаше върху лицето й нощта.
1935
© Мари Луизе Кашниц
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008