ВИНАГИ
Например вие, Феърбанкс, просто сте страхотен!
Знам, имате си собствен океан,
пари и щастие... и никога самотен...
с женичка, сладка като марципан...
Но, мисля си, дали в среднощ, тогава,
когато всичко спи, скръбта не ви напява:
"Да, винаги щастлив... това е
анекдот.
Цял ден?
Година
цяла?
Цял живот?..."
Например вас, съпруга, всеки облажава:
жена ви е кралицата на красотата.
Пред вас от ваната Венера се явява...
А ние гледаме я на плаката.
Благата си съдбата разпределя вещо.
Но след години в погледа ви трепва нещо...
Така бръмчат мухи, залепнали в компот...
Цял ден?
Година
цяла?
Цял живот?...
Човече, не завиждай!
Щастието дави...
И в долината не забравяй върховете:
Добро е нещо, щом веднъж се прави.
Принуден ли си да го вършиш вечно - не е цвете.
Обичаш пиле. Но какво ли ще речеш,
щом всеки ден ти дават пиле да ядеш?
Е, виждаш ли? Цениш го като епизод...
Бъди мъдрец!
И дръж на собствения си живот.
1930
© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008