УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

web | Светлината на света

От тебе не отвръщам аз лице.
Защото над пазача си застиваш
с изящно сплетени ръце
       и се подсмиваш.

Прочута си като онази кула в Пиза,
в усмивката ти виждат иронично тържество.
Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
       или пък за какво?

Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.
Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
       че който на света премного е видял,
       усмихва се, ръцете на корема скръства
              и мълчи.

1929

© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008