ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ!
Симптома забелязваш първо в песа,
а после в календара и в лъха;
и най-накрая някоя принцеса
обгръща се на пролетта в пуха.
Човек! Какво от пролетта желае?
Нали целогодишно тъне в сласт?
Ала нагонът му предел не знае -
и механизмът му е в божа власт.
И всеки път процесът се повтаря:
наслада дирим, не молитвен слог;
свещената одежда в надпревара
скверним - нима това желае Бог?
И фауната също се нарежда:
ей там виж пуделката с шпица бял -
изисканата дама поглед свежда,
а надничарят в завист тръпне цял.
Но крясъците двойката не плашат,
Ромео получава здрав ритник -
разбирам: влюбените ги пердашат...
Така е всяка пролет, всеки миг.
Е, майко, дай ми мойта мандолина,
кафето ми сложи до стола мек -
и моят бас кънти: "Сабина, бина..."
Какво да правя? Също съм човек.
1914
© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008