КРАЙ!
Някой ден двама трябва да се разделят;
някой ден те вече не могат да се разберат -
някой ден се разклонява всеки път - и всеки
тръгва сам - вината у кого е?
Вина тук няма. Ход на времето е това.
Такива пътища се пресичат в безкрайността.
Всеки разнася със себе си другия -
винаги нещо остава.
Някога един към друг вълна ви е плъзнала,
нажежили сте се, слели сте се, после сплавта е замръзнала -
били сте рожба на себе си. Сега всяка половина отпада -
нов човек се е появил.
Всеки към дребната си съдба лети.
Животът е промяна. Всяко Аз търси някое Ти.
Всеки търси своето бъдеще - и ето, с тромав вървеж,
тласкан от волята, без обяснения и поздрав, пеш
поема към далечна страна.
1930
© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008