ДРУГИЯТ МЪЖ
Ти срещаш го в някаква светска среда.
Той бъбри. Вежлив е. В подем.
Познава добре всяка тенис-звезда.
Изглежда красив. Без корем.
Танцува отлично. Не снемаш очи...
Но там и мъжът ти стърчи.
Сравняваш ги тайно - това все пак може.
Мъжът ти е с нисичък ръст.
Как само стои като пън - о, боже!
Вратът му направо е тлъст!
И мислиш си вече: "А всъщност... Освен...
Да, онзи е тъкмо за мен!"
Ах, мила госпожо! Изслушай добре
стареца врял и кипял:
И с другия мъж, след година, след две,
ще бъдеш на същия хал!
Тогаз ще му знаеш ръцете, устата;
тогаз ще го гледаш по гащи в кревата;
тогаз ще е сит той на твойте кавги;
тогаз ще си чула ти всички шеги;
тогаз ще го виждаш за радост и яд
отгоре, отдолу, отпред и отзад...
Повярвай ми: в близостта идва момент,
когато спасява ни хепиенд.
На прием сме често чаровно-красиви...
но в делника пак сме еснафи свадливи.
За нас не съди по добрия ни миг.
А щом си открила все пак хубостник,
който безкрайно не ти се въси:
то остани при мъжа си!
1930
© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008