СЛОВО ЗА СТИХОТВОРЕНИЕТО
Стихотворението не е място, където се отглежда красотата.
Там се говори за сол, разяждаща раните.
Там се говори за смърт, за осквернени езици.
За отечества, които напомнят железни обувки.
Стихотворението не е място, където се разкрасява истината.
Там се говори за кръв, която изтича от раните.
За бедността, бедността, бедността на мечтата.
За разорение и за смет, за рухнали утопии.
Стихотворението не е място, където се лекува болката.
Там се говори за гняв, за измама и глад
(степените на ситостта там не се възпяват).
Там се говори за поглъщане и за погълнати
от пастта на мъката и съмненията, това е хроника на страданията.
Стихотворението не е място, където се облекчава
сетният час, утихва гладът и проблясва надеждата.
Стихотворението е място на смъртно ранената истина.
К р и л а! К р и л а! А н г е л ъ т п а д а, п е р а т а м у
с е р а з л е т я в а т, к ъ р в а в и, в б у р я т а н а И с т о р и я т а!
Стихотворението не е място, където се щади ангелът.
1974
© Кристоф Мекел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.05.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008