НА ЕДИН ПОЗДРАВ
На хълма по пътеката към църквата
заровеното с плуг: което някога
небето е приветствало,
каменливите поля и ниви
му отказват старата си благодарност,
изчерпани мълчат.
Изкоренен е сенчестият храст
където спяха ветровете
и гнездяха птици.
Непоколебимата уста, затворена
не чува словото, неподкрепено
от могъща длан.
А покрай пътя се души
реката, дъжд отнася
рохкавата почва, буря
я отвява. Клетата земя
сега гнездо без песни, ах,
помози Бог.
2002
© Кито Лоренц
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008