* * *
В ДЪЛБОКАТА СИ ЗАМЕЧТАНОСТ,
слънцето обърна своя път,
сега нагоре по потока се завръща вкъщи
над землистата вода и острите треви
към младата зелена ръж.
Трескаво щурците в детелината скриптят,
догдето една птица посред песента
тайната си с яд осакатява
и дъждоносният ветрец пресъхва.
Все тъй не зная накъде да тръгна.
Сянката ми своята посока сбърка
и унизено спря пред дивия разцъфнал мак,
който пак почти враждебно се разтваря.
Пътят ми отново става тяло на змия
с множество извивки по гърба
и с хищен раздвоен език,
който срещу гробището се насочва.
Защо ли слънцето не си отиде по-прозрачно?
Защо нелепата ми сянка все очаква
твоята да се покаже лъчезарна
от тъмната зловеща туя*?
1962
© Кристине Лавант
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008