НА РЪБА
Понякога на някой праг да седнеш,
да си починеш от нестигащото никъде пътуване,
зад тебе е вратата, ала ти не тропаш.
Да чуваш всички шумове,
но шум сама да не издаваш.
В живота, който не те иска, да се вслушаш:
в дома, на улицата,
сърцето на мотора и на мишката,
гласовете на водата и на въздуха,
стъпките на хората, звездите,
въздишането на земя и камък.
Понякога до тебе ще присяда светлината,
а понякога и сянката,
верните сестри.
Гнездо ще свият върху тебе прах
и непристъпен сняг.
И бавно под езика ти
ще се затопля твоята последна дума.
1959
© Кристине Буста
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.06.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008