МОЛБА КЪМ СМЪРТТА
Почакай мъничко, преди да дойдеш: остави
часовника си с пясъка на безполезността
при мен. Ще слушам как изтича ден след ден,
макар за смъртника да е противен този звук.
Косата също остави, понеже тука няма
какво да прибереш. Тя само ще се счупи
о камъка на горестта, под който тоз живот
с последен дъх отчаяно се брани.
Не скитай гола. Моя сън вземи за покривало.
Прокъсано е то, но бе последната утеха,
останала за бедността ми. Аз ще бдя
при ангелите на неумолимостта.
1959
© Кристине Буста
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.06.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008