ЦЕЛУВА ТЯ ДЕТЕ
Видях я как прегръщаше дете -
това душата ми погали.
Притискаше го, милваше го тя
и любовта ми се разпали.
Държеше личицето белоснежно,
докосваше го с устни и страни.
О, как целуваше го нежно!
А то искреше, сякаш че бях аз -
прегръщаше я доверчиво
и като че топеше се от страст.
То беше толкова щастливо!
При гледката в мен завист забушува
уви, защо не бях това дете,
та тъй и мене да целува!
Но в миг от нея то се отдели
и аз го взех нетърпеливо.
Потръпвах - милвала го беше тя,
сега притисках го щастливо.
Държах го, както тя го бе държала.
Целувах го по същите места.
Усещах сладостна премала!
"Едва ли ти по нея страдаш тъй -
говорят ми със присмех злъчен, -
изглеждаш здрав, а не болнав и блед,
съсухрен, от любов измъчен."
Не виждат, че от горест се раздирам.
Една надежда само ме крепи,
напусне ли ме тя - умирам!
ок. 1300
© Йоханес Хадлауб
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.05.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008