НОЕМВРИЙСКА ПЕСЕН
Възпявам ловкия Стрелец,
Но не старика благ,
При който слънцето-беглец
Се скрива в дъжд и сняг,
А юношата ведролик
Сред цъфнали поля;
Той нежните сърца за миг
Пронизва със стрела.
И ето че в мъгли и дим,
Сред зимна тишина
Дарява ни с другар любим
И с прелестна жена.
О, нека занапред блести
Чрез образа си драг
Навеки с ярките звезди
Тоз мил и свиден знак!
1783
© Йохан Волфганг Гьоте
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008