ЗЛАТАН ДУДОВ
Твърде леките, евтини вицове
нямат цел, нито мярка:
тъй съдбата често играе на зарове,
а злополуката става
проста история:
скриптяща ламарина,
строшени стъкла -
последно пропадане
в последния мрак.
Тъй глупав нерядко животът е,
а трябваше много
неща да завърша -
днес моята работа кой ще поеме?
Защо ли е нужно да тлея във гроба
като откършена
коралова клонка,
да лежа под пръстта
сред гниещи лаври?
Нехаен навярно не съм бил ни веднъж,
изкуството в битката класова
съвсем не нехайно е:
то иска от тебе сърцето, ума.
А вие, петленца,
това не съзнаете ли,
бурята в миг ще оскубе перата ви -
на всичко отгоре
ще трябва отново Маркс да четете...
Едно нещо разбрах несъмнено:
заспи ли един,
другите бдят,
(Печална утеха, понеже
аз съм сънливецът...)
Все пак уверен съм, вие ще тръгнете
с моите мисли
по моите следи:
като мен вие твърди бъдете и по възможност -
не толкова слаби!
© Йенс Герлах
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.09.2006, № 9 (82)