ТРУДНИЯТ ПЪТ
Пред нас е път. Но трудно се върви
И никой още пътя не познава.
В редиците тревожен глас мълви:
"Нима все пак посоката е права?"
И някой спира, мисли углъбен,
По дългия и труден път се взира,
Но тръгва пак, уверен, окрилен,
И в тих копнеж сърцето му замира.
А често в нас посоката се губи
И трудният ни път по-труден става,
Когато хленчим: "Този път не струва..."
И ето че другар пред нас развява
Отново знаме в дланите си груби...
О, труден път! Но друг не съществува.
1938
© Йоханес Р. Бехер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008