ОБЩИЯТ НИ ПЪТ С ТЕБ
Обичам те, че зорко в мене бдиш,
Обичам те, че тайно ме градиш.
Обичам те, че мразиш слабостта
И всичко излиняло в любовта.
Обичам те, че искаш ти от мен
Без страх да крача, с поглед извисен.
Обичам те, че само ти успя
В сърцето ми да разгориш борба.
Да те обичам трябва. Ти в нощта
Живот ми вдъхна с любеща уста.
Да те обичам трябва. С твоя смях
Просветнах сам и своя лик огрях.
Да те обичам трябва като зрак,
Обичам те, мой блян и таен знак.
Обичам те, мой кестен в паметта,
Бял облак, литнал в синя висота.
Ти бе в полето малкият поток,
Ти беше моят небосвод дълбок.
Да те обичам трябва. Всичко в мен
Е твое - аз от теб съм озарен.
Каквото бях, каквото даде плод -
То с мен ще те обича цял живот.
1919
© Йоханес Р. Бехер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008