МАЙКАТА
На събора, дето всеки път
Вечер луди танци се въртят...
В църквата или на двора вън,
Щом отекне литургиен звън...
В кръчмата на сватбения пир,
Щом задумка музика безспир...
Вредом, непрестанно, час след час
В черни дрехи тя стои пред нас.
Взима дял на хората в глъчта,
Въпреки че е безмълвна тя.
Там е, дето и стражарят бди
Кой пак с дръзки приказки вреди.
Щом селякът нощем в пот облян
Чуе плач и скочи изтерзан,
А жена му рожбата зове,
Ала само вятър вън реве...
Рано заран, плъзнат ли мъгли
И закукуригат ли петли:
Вредом, непрестанно, час след час
В черни дрехи тя стои пред нас.
Всеки вижда сивата глава -
Майка на загинал е това.
Тя се вглежда, дири със очи,
Сякаш син й в миг ще дотърчи.
В погледа й все живее той -
За какво ли падна в оня бой?
Мълком пита всяко същество,
Мълком пита всички: "За какво?"
На площада често до зори
Чака. Отговор дали откри?
Образът й сякаш не е сам.
Сякаш много майки чакат там...
Вредом, непрестанно, час след час
В черно майката стои пред нас.
Няма тя да се успокои.
Дума не отронва. Но стои.
1919
© Йоханес Р. Бехер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008