* * *
Животът като насън отлетя:
завод,
магазин,
барака.
Мъжът й
умря на война.
Работеше,
без да скръства ръце.
Възлагаше на сина си
надежди:
все пак младеж е:
ще порасте,
ще й помага...
Порасна,
пропи се
и рече:
плюя на мама.
© Игор Холин
© Магдалена Костова-Панайотова, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2004, № 9 (58)
Други публикации:
Литературен форум, май 2002.
Магдалена Костова-Панайотова. Де-конструкция на канона. Руска неофициална лирика.
С., 2003.