БЕЗОЧЛИВИЯТ РАЗБОЙНИК
В страна Франкония веднъж
Живял дворянин - нагъл мъж,
Плячкосвал той нашир и длъж
По пътищата из горите;
Да дебнат пращал си слугите
И да нападат пришълците.
Търговец сам
Щом яздел там,
Пресрещали го с глъч голям
И го ограбвали без срам.
Един дошъл му на крака,
Без кон, обран от зла ръка,
И се оплакал ей така:
"Към замъка вървят следите,
Злодеите са ти слугите,
Те причиниха ми щетите!"
Мъжът без свян
Посочил с длан:
"Ти носеше ли тоз кафтан,
В леса когато бе обран?"
"Да, тъкмо него носех аз!"
Мъжът отвърнал с жлъчен глас:
"Не са слугите ми тогаз,
Понеже моите обичат
Със скъпи дрехи да се кичат
И щом ги зърнат, ги събличат!"
Така признал
Без капка жал,
Че със слугите си крадял.
Дори не го е премълчал!
1549
© Ханс Закс
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008