НЯКОИ ДЕЙСТВИТЕЛНО...
Някои действително загиват долу,
Дето тежките весла водата бият.
Други при кормилото живеят горе,
Виждат птичи полет, звездните простори.
Някои остават вечно с болни стави
Покрай корените на живота смътен,
Други имат тронове, за тях стъкмени,
При сибилите, великите царици,
Там присядат волно, сякаш са в дома си,
С леки размишления и леки длани.
Ала сянка от единия живот
Пада върху другия живот безшумно,
Лекотата свързана е с тежестта,
Както всичко с въздуха и със земята:
Немощта на днес забравени народи
Тайно тегне върху моите клепачи,
Как да скрия от смутената душа
Тихата погибел на звезди далечни.
Много участи край моята изникват,
Безразборно си играе с тях животът,
Моят дял е нещо повече от дните
С краткотраен пламък или крехка лира.
1895
© Хуго фон Хофманстал
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008