ДВАМАТА
Тя стискаше бокала в крехка длан
- А устните й се топяха в блян, -
Тъй леко, сигурно вървеше тя,
Че даже капчица не се разля.
Тъй лека, с мощ бе неговата длан:
Той яздеше пламтящ жребец умело
И с жест небрежен го застави смело
Да спре треперещ като закован.
Но щом от нейната гореща длан
Пое бокала лек, за миг в тъмата
Той тежък стана за една ръка,
Понеже двама тръпнеха така,
Че всяка длан протегна се без свян -
И тъмно вино плисна на земята.
1895
© Хуго фон Хофманстал
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008