ЖИТИЕ
след време узнах, че петък било,
когато с плач съм излязъл
от своя ковчег, от своята майка.
между коварното ми рождение,
скрепено с мàсло, вода и сол,
и унаследената смърт,
през дългите дни между петък
и пакпетък бях имунизиран и помазан,
и военно освидетелстван. щастие
вещаеше лакираният образ на насилието.
веднъж в годината се подновяваше снегът.
но аз менях мъртвешката си риза всеки ден.
и проумях четирите посоки на света.
а думите ми с вятъра пътуваха.
тъй славата и огънят не ме погълнаха.
сърцето ми тежи в нощта като граничен камък
и щом настъпи петък, чувам викове,
сякаш сам крещя от бялата си риза,
както някога, в часа на моето рождение.
след това заспивам свъсен и си мисля:
е, това не ме засяга. а избухне ли
война, не мене, друго мъртво куче
ще изстрелят към звездите и ще го заровят
в полуделия, ридаещ Космос.
1960
© Ханс Магнус Енценсбергер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008