ДУМИ
Изтерзани,
стъпкани,
прогонени,
доведени обратно
и пак
отречени.
Нося ги
в слуха си
като вик,
като лъжа
под езика,
те са хлябът,
който всеки ден предъвквам,
за тялото
невидимата
дреха.
Няма игри,
само гора от коприва.
И все пак:
най-нежните от всички тъкани,
нетленни,
от хората създадени.
1980
© Ханс Цибулка
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008