ЗА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Дори великото дело
Един ден делнично става.
Както героят, седнал на масата,
Пиян се оригва и в миг
Като човек се развенчава,
Тъй в делника проличава: великото дело
Недостатъци има.
За косовете заран на двора
Не е помислено. И за насладата, дето
Животът дарява. Дружелюбие не достига.
А че човекът все още е смъртен,
Би трябвало в плана да влезе.
Но не: да е смъртен човек не желае!
Ала ето че
Делничното дело величие придобива,
Щом се окаже
Пригодно за делника.
За косовете, насладата,
За дружелюбието, за човека.
1965
© Гюнтер Кунерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2004, № 11 (60)