НИКОЙ ДА НЕ ПЛАЧЕ
Рози, господ знае откъде така красиви,
в зелени небеса градът
привечер,
в отминаването на годините!
С какъв копнеж си спомням времето,
когато една марка и тридесет ми бяха жизнено необходими,
да, притиснат от неволята, ги преброявах,
с тях трябваше да преживявам дните си,
какво говоря дни: седмици на хляб и сливово пюре
от пръстени гърнета,
донесени от родното ми село,
още озарени от домашната оскъдица,
как жално беше всичко, как красиво и трептящо!
Какво е блясъкът на европейските авгури,
на прославените имена,
на Pour le mérite*,
които гледат себе си и продължават да творят,
ах, само отминаващото е красиво,
припомняйки си бедността,
а също застоялото, което не усещаш,
хлипаш и се регистрираш като безработен,
чудесен беше този Хадес,
който застоялото приема
като авгурите -
никой да не плаче,
никой да не казва: аз, тъй сам.
1952
© Готфрид Бен
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008