ЦВЕТЯ
Езеро, отровено от сивата
разлята кръв на есента,
ме разболяваше.
Брегът, безрадостен и скрит под шума,
изтерзан приемаше като надгробна пръст
следите ми.
После се яви в градината една леха:
с цъфтежа си погълна цялата несрета,
езерото, облаците, бурята над парка
и крещеше: Аз съм неунищожима!
Аз опърлям ледената мутра на смъртта.
Щом всичко алено, горещо, пламенно
развратничи от моите бедра!
Помози Бог!
1913
© Готфрид Бен
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008