КЪМ СЛЪНЦЕТО
Слава на тебе, че пак засияваш, сине небесен!
Слава на дивния лъч
В твойта усмивка, той всичко приветства, всичко обайва!
Тъжно, в боязън и мрак
Тънеше скрито творението: ах, красотата бе мъртва
Дълго пред жадния взор.
Ала от нежното розово лоно на облака рано
С обич ти вдигна глава
И ни разбуди в зарята на утрото; тя приветливо
Своя пожар разгоря
Над върховете и възвести ни твойта поява.
Бързо започна нощта
Да се оттегля в безбрежността на планините.
После изплува и ти,
Прелестно Слънце, стопиха се сивите страшни грамади!
И като влюбени, ах,
Дълго разделяни, гледа Небето с копнеж към Земята,
Нежно пък смее се тя;
Облаци на хоризонта сините хълми целуват;
Въздухът чист е и лек;
Всички ливади се къпят в блясъка мил на лика ти,
С радостни трели ехти
Хорът на птиците от позлатения злак на горите,
Песни летят на възбог;
Всяко създание опиянено ликува в блаженство:
Весел е целият свят!
Всичко това дължим, o, Слънце, на твоята обич.
Отче небесен, прости,
О, прости ми, че падам ничком и вместо тебе
Боготворя твоя син!
Ала ето че тръгва той с оня пурпурен облак,
Литва над всички царства,
Над необятните водни простори, пламти над Всемира:
Долу превръщат се в прах
Кралските тронове, сякаш в плесен искрят градовете;
Ах! И самата Земя
Става гроб. Ала Слънцето от висините се смее
Ведро към времето-смърт
И постига великата цел: сферите стопля.
О, прекрасният лик,
Пример за доблест, с дружески поглед нека огрява
Дълго нашия дом,
Докато в грохота на Вечността потънат звездите
И ти самото заспиш!
1781
© Фридрих Шилер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008