ЖИТИЕ
Ти също мечтал си за нещо по-висше, ала любовта
Съкрушава ни всички, скръбта по-могъщо ни смазва,
Ненапразно се връща обратно
Нашият път, откъдето е тръгнал.
Нагоре или надолу! Нима не повява в святата нощ,
Където безмълвно Природата готви ни идните дни,
Не повява ли, както и в хладния Оркус,
Любящо дихание?
Това проумях. Ала вие, Небесни, Всесъхраняващи,
Само да знаех, нивга подобно на смъртните майстори
Не ме поведохте
С обич по равния път.
Трябва всичко човек да опита, казват Небесните,
Та утолил своя глад, да се научи за всичко да благодари,
И да разбере свободата
Да поеме накъдето желае.
1800
© Фридрих Хьолдерлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008