ЗАЛЯЗВАЙ, ПРЕЛЕСТНО СЛЪНЦЕ...
Залязвай, прелестно Слънце, тъй малко светът
Те почиташе, тебе, светеца, никой не знаеше,
Понеже без мъка и тихо
Възлизаше над угнетените.
За мене залязваш и се възраждаш приятелски, о, светлина!
Добре разпознават очите ми тебе, прекрасната!
Понеже и аз се научих божествено кротко да тача,
Че Диотима душата ми в миг изцели.
Вестителко на небесата! как в тебе се вслушвах!
За теб, Диотима! Любов! как от тебе
Към златния ден, блестящи и предани,
Вдигнах аз тези очи. И ето, по-живо
Заплискаха извори, а цветовете на тази
Тъмна земя с любов ме облъхнаха,
И с мила усмивка над сребърни облаци
За благослов се надвеси над мене ефирът.
1800
© Фридрих Хьолдерлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008