СБОГУВАНЕ
Ако безчестно загина, ако душата ми
Не отмъсти на безсрамните, ако надвит
От враговете на гения, вече съм паднал
В страхливия гроб,
Забрави ме тогава, о, само от гибел спаси
Моето име и ти, отзивчиво сърце! Нищо друго,
Тогава поруменявай и ти, която
Бе мила към мене, но не и по-рано.
Ала не го ли предчувствам? Трижди проклет ще си,
Ангел-хранител! Далеко от тебе навярно
Всичките демони на Смъртта ще засвирят раздиращо
Върху струните на моето сърце.
О, побелейте тогава, къдрици на смелата
Младост! И по-добре днес, отколкото утре.
... тука, където на този уединен
Кръстопът горестта,
Смъртоносната, ме покоси.
1798
© Фридрих Хьолдерлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008