КЪМ БОГА НА СЛЪНЦЕТО
Къде си? Унася се опиянена душата ми
В цялото твое блаженство; понеже
Тъкмо съзирам, как морен от дългото
Странстване, дивният син на боговете
Млади къдрици окъпва в златистите облаци;
Неволно очите ми още подире му гледат;
Ала далеко е той, отминал е вече към
Благочестиви народи, които все още го тачат.
Обичам и тебе, Земя! Ти заедно с мене тъгуваш
И нашата скръб като детска печал
Се превръща на сън! О, както вихрушки
Пърполят и шепнат в звънтежа на струните,
Докато майсторски пръсти не дръпнат красивия тон,
Тъй свирят мъгли и мечти покрай нас,
Докато милият бог не пристигне отново
И не разпали в гърдите ни дух и живот.
1798
© Фридрих Хьолдерлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008