ЩАСТЛИВО СЪЗАКЛЯТИЕ
В това жълто поле, наранено от вятъра само,
с лъчисто мъртво вълнение, тука ела,
любима, на сал
от мечти, отплувал
по пътища, леко
напускащи хладната долина, спри на полянката,
дето цъфти между нас, сред синята просека,
извила по хълмовете, между някога и сега,
там да излезем:
на топлия камък, високо
над пушека, смазал града, над черния пясък
в заводите, там ти легни,
близо до насипа покрай земята,
която съзираме, спри в своя дом: всеки за другия
порта, за другия праг, поеми
по земята, която с наслада
обсаждаме и завладяваме лакът по лакът,
отдай се,
и двама ще вдъхнем
живот на своя съюзник,
идещ подире ни всичко да съхрани
или да промени.
1965
© Фолкер Браун
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008