В ИЛМСКАТА ДОЛИНА
Небето е диво от бурята,
пълно е с облаци сиви, полето
и денем е мрачно - като душата ми.
Сред застроената строга природа
сам се разхождам, а бурята блъска гората -
юмрукът ми тъй би желал да разтърси света!
Някога с толкова радост живеех
вкупом с другарите. Нужен им бях
постепенно реки, градове да променям;
и те също нужни ми бяха.
Тук през лъката по-черна минавай, МИЛА РЕКА,
изтръгни, както стори по-рано и с друг,
от гърдите ми думите!
Познавах ги дълго, а дните
изпълваше труд до насита -
в нощта продължаваше шумният разговор.
Разравяй, рекичке, тъмната почва;
не мога да дишам аз без приятели -
и все пак дишам, живея!
Тук вече никой не ме утолява,
не ми подарява покой;
блажено не мога с него
далеч от света да се скрия.
Ах, разбунтувай се сред укрепените пак
брегове, отскубни се,
рекичке, руслото си днес на чувствата преотстъпи!
При разпилените, дейни
събратя, които и ще да са, трябва да ида
и никога вече да не напусна голямата общност.
Каквото и днес да начена, сред тях
едва аз ще съм аз,
ще мога да дишам, отново да чувствам
себе си в своята гръд.
1974
© Фолкер Браун
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008