ЛУНЕН СНЯГ
Лунен сняг покрива полята,
Когато от теб сбогом си взимам.
Обичаме се вече отдавна,
Не от последната зима.
Но винаги, когато се връщам,
Все още се чувствам занесена:
Не зная коя съм, къде съм,
Тъй тъжна, и тъй щастлива.
(И езичница, и благочестива.)
1975
© Ева Щритматер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.08.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008