ЗДРАЧЪТ
Над градската улица тежко се спуща вечерният здрач,
Над сивите циглени покриви, стройните кули,
Над прах, мръсотия, наслади, страдания, градски лъжи -
Спуща се с царствена неумолимост.
Подобно на скални отломки тъмнеят грамадите-облаци,
Надвиснали, каменни... Бавно се носи във въздуха
Безумно упорство, узрява внезапният бунт -
Далече на запад издъхва денят.
През есенноцветните кестени стене среднощната буря,
Сякаш във миг светове се разбуждат за бдение
И за последна, решителна кървава битка.
Упорство в сърцата и диви мечти за борба, за неволя и бурна победа.
Аз се притискам в желязната клетка на своя балкон и съзирам
Как хиляди пламъци блясват и как заискряват червени бради,
Виждам ранения колос отново да сграбчва горяща хоругва.
Отново отеква старинният, див героичен напев
В трептящи акорди -
Срива се
Тътне
Глухо -
Далеч...
По тъмната улица дрънкат файтони. И музика. Пеят бойци-запасняци.
Внезапно и аз се възнасям -
Над кули и покриви тропа нощта.
1902
© Ернст Щадлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008