О, ПОМИСЛИ, ДУША!
Една еличка избуява,
Кой знае, някъде в гората,
А розов храст изниква, кой ще каже,
Сред коя градина?
Те вече са избрани,
О, помисли, душа,
Да пуснат корен в твоя гроб,
Там да порастат.
Две черни кончета пасат
В зелената ливада,
Ще хукнат към дома в града,
Щастливо ще подскачат.
Ала ще крачат с бавен ход,
Понесли твойто тяло,
Навярно, ах, навярно даже
Преди подковите им леки,
Които виждам как проблясват,
От копитата да паднат!
1851
© Едуард Мьорике
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.04.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008