НЕЗАКОННА СТОКА
"Мастило! Мастило! Най-хубаво черно мастило продавам!"
Звънливо подвикваше в тихата улица живо момченце.
Пламтящият поглед със смях ме уцели до моя прозорец,
Преди да усетя, хлапето безшумно се шмугна при мене.
Не съм те повикал! - "Но само опитайте моята стока!"
Изви се и пъргаво сне от плещите си малка бъчонка.
Неволно за миг пораздраната дрешка почти се отметна
От рамото, и ослепително там се подаде крило.
Я гледай ти, синко, изглежда търгуваш и с птичи пера?
Амур, преоблечен хитрец! На секундата ще те оскубя!
А той се усмихна, разкрит, и допира до устните пръст:
"По-тихо! Не са обмитени - не ми нарушавай кроежа!
Мастилница дай, ще ти сипя безплатно, бъди ми приятел!"
И речено-сторено, после изчезна без звук през вратата. -
Все пак ме измами: сега ще напиша май нещо полезно,
Навярно любовно писмо ще излезе, или еротична поема.
1837
© Едуард Мьорике
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.04.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008