ПРИ ГРОБА НА ШИЛЕРОВАТА МАЙКА
Често към края на селото, дето прогнила ограда
Простите гробове заобикаля, бродя самотен.
Виж как е хлътнала тази могила; старците тук
Вече не помнят чия е, не знаят, че тя е светиня.
Липсва й всяка украса, дори обяснителен знак;
Жалко дръвче над нея простира закрилящи длани.
Шипко! Единствено тебе откривам вместо цветя;
Ах, засрами ги, за чудо цъфни като прелестна роза!
Своето хилядолистно сърце разтвори! Запламти
С дивия мирис, който извличаш от глъбините!
Тук е погребана майката на безсмъртен поет;
Всички чада на Германия паметник днес му издигат.
1835
© Едуард Мьорике
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008