МОЯТА ЛЮБОВНА ПЕСЕН
Като извор потаен
Шепне кръвта ми
Вечно за теб, вечно за мен.
Под тази пияна луна
Моите голи, ламтящи мечти,
Деца-сомнамбули,
Тихо танцуват над мрачни трънаци.
О, твоите устни са слънчеви...
Тази уханна омая на твоите устни..
От сини съцветия в сребърен кръг
Ти се усмихваш... ти, ти.
И лъкатуши извечният ромон
По моята кожа,
Над раменете, нататък...
Цяла съм слух...
Като извор потаен
Шепне кръвта ми.
1905
© Елзе Ласкер-Шюлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008