МОЯТА БЕЗМЪЛВНА ПЕСЕН
Сърцето ми - тягостно време,
Което безшумно изтича.
Майка ми имаше златни криле,
Които света не откриха.
Слушайте, дири ме майка ми,
Ясни са нейните пръсти, нозете й - странстващи блянове.
Сладостни бури със синкави повеи
Ще топлят моите сънища
Винаги в нощите,
Чиито дни ще ми носят на моята майка короната.
А от луната ще пия безмълвното вино,
Когато нощта ще пристига самотна.
Моите песни донесоха тук синевата на лятото
И се завърнаха мрачни в дома си.
- Подиграхте се с моите устни,
А разговаряте с тях. -
Все пак посегнах към вашите длани,
Че е дете любовта ми, жадуваше да поиграе.
И аз заприличах на вас,
Понеже копнеех за хората.
Така обеднях
От вашето просяшко благодеяние.
И морето сега ще оплаква
Сам Бог.
Аз съм за вас йероглифът,
Който стои зад творението.
А пък очите ми
Венец са на времето;
Техният зрак ще целува предела на Бог.
1911
© Елзе Ласкер-Шюлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008