МАЛЪК ГРАД В НЕДЕЛНА УТРИН
Денят е чуден, слънце свети.
Камбаните сънуват Бог.
Градът мирише на котлети
и мъничко на зелев сок.
В неделя всичко е сънливо.
Почти не виждаш жив човек.
Две лелки хулят заядливо
транспорта в този смахнат век.
Душата си докрай изливат,
тешат се с клюки и сплетни.
Прозорците с перденца скриват
прозявките си отстрани.
Виж, аптекàрят как си чака
колосаната риза пак.
Сумти, че дълго се протака.
Личи си - още е новак.
На църква иска да отиде
като изискан господин.
Защо така сумти обиден?
Ей носи ризата Полин...
Пристъпят бавно часовете,
едва повдигат крак след крак.
Гостува скука в домовете.
Одумват лелките мъжете.
А сред пазара при конете
похърква кестенът преблаг.
1936
© Ерих Кестнер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008