ЕДНА МАЙКА СИ ПРАВИ РАВНОСМЕТКА
Не пише моят син, защо, не знам.
Писмото за Великден бе последно.
За мен си спомнял с радост, казва там,
и ме обичал много, извънредно.
Откак бях с него, дните все броя -
година и половина вече става.
Понякога край релсите стоя,
щом за Берлин - той там е - влак минава.
Веднъж дори си купих и билет,
насмалко за Берлин да отпътувам!
Но след това отново чаках ред,
билета върнах - где ще пренощувам?
Любима имал, даже бил сгоден.
Очаквам снимката й със тревога.
Ще викне ли на сватбата и мен?
Възглавка да им избродирам мога.
Не зная тя харесва ли везма...
И люби ли го, както той жадува?
Понякога се чувствам тъй сама.
Нима по-нежен син не съществува?
А хубаво живеехме си двама! -
В един дом... И в един и същи град.
Вън свири влакът... Сън за мене няма.
Дали синът ми кашля в този хлад?
Остави ми той детските обуща.
Голям е днес и опустя домът.
Седя и мъката не ме напуща.
Защо децата трябва да растат?
1929
© Ерих Кестнер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008